“Длъжност” е мрежа от работни (трудови) задачи, които са обвързани помежду си, така че в своята цялост да изпълняват това конкретно предназначение, заради които е създадена длъжността.

Има различни начини за определяне на длъжностите. Техният избор зависи от целите на организацията, както и целите на отдела, в чиято структура е самата длъжност. Те са известни като “начини за дизайн на длъжността”.

Съвременният вариант на длъжността е “ролята”, вместо мрежа от задачи. Това е поведение - как следва да се държи служителят, за да се справи с конкретните очаквания за резултати, които служителят следва да изпълни.

Ролята се отнася за изпълнителя, за служителя, докато длъжността (като мрежа от задачи) се отнася до изискванията, която длъжността поставя пред него.

Share This

Управление на човешките ресурси е философия за управление на хората, която се основава на тезата, че човешките ресурси са ресурси с решаващо значение за постигане на бизнес успех на организацията.

В исторически план управлението на човешките ресурси е резултат на дългогодишните усилия на изследователите в области като мениджмънт, организационно поведение, социални науки и е синтез на различни тези, концепции и теории. (Аlan Price, Human Resource Management in a Business Context, 2-th Ed., Thompson, 2004).

Мощно влияние върху съвременната американска гледна точка за управление на човешките ресурси оказват два модела, създадени в академичните среди на американските висши училища.

През 1984 г. Fombrun и негови колеги изказват мнение, че системите за управление на човешките ресурси, както и организационната структура следва да се управляват в съответствие със стратегията на организацията. В същата година Beer и негови колеги споделят, че управлението на човешките ресурси е дългосрочен подход в управлението на хора и че хората са потенциални активи на организацията, вместо ресурси, за които се правят разходи.

Тази гледна точка става известна като “Харвардски модел за управление на човешките ресурси”. Нейна особеност е, че управлението на човешките ресурси е функция, която е присъща на всички мениджъри, вместо само на специалистите по персонала.

Според Price съвременните възгледи за управлението на човешките ресурси са представени по четири различни начина:

• като радикално нов подход за управление на хора, който за разлика от управлението на персонала е проактивен и залага на хората в организацията като мощно средство за постигане на важни бизнес резултати;

• като интегриран подход за управление, който обединява всички възможни средства за управление, вкл. и управлението на човешките ресурси в една обща рамка, подчинена на постигането на бизнес целите;

• като един от подходите за управление на хора, който възприема хората като ресурси с решаващо значение за постигане на бизнес цели и в този смисъл фокусира всички системи за управление (подбор, обучение, оценяване, възнаграждаване) към нагласите и съпричастието на служителите;

• като една от управленските функции, което означава, че управлението на човешките ресурси е част от работата на всеки мениджър.

Share This

Мениджър:

Мениджър е член на организацията, който обединява и координира работата на други нейни членове.

Източник: Стивън Робинс, Мери Колтър, 6-то издание, Prentice Hall, 2002.

Мениджър:

Директор: Някой, който контролира ресурсите и разходите
Треньор (в спорта): някой, който води тренировките на спортист или отбор

Източник

Мениджър:

Човек, който е отговорен за управлението на организация или проект.

Източник

Мениджър:

Мениджър е всеки, който е отговорен за подчинените и за други ресурси на едно бизнес предприятие.

Източник

В традиционните бизнес структури, мениджърите се разделят на три нива:

Линейни мениджъри - това са мениджърите на най-ниско ниво в организацията. В едно производствено предприятие, например, това са бригадирите или майсторите.

Мениджъри от среден ранг - възможни наименования на длъжностите на тези мениджъри са ръководител на отдел, ръководител на клон, мениджър на проект, мениджър на подразделение.

Мениджъри от висш ранг - тези мениджъри или влизат в състава на висшето ръководство на организацията, или я оглавяват. Това са обикновено длъжности като Генерален директор, Президент, Управител, Изпълнителен директор, Главен мениджър, Председател на Надзорния съвет и др.

Източник: Стивън Робинс, Мери Колтър, 6-то издание, Prentice Hall, 2002.

Share This