Концепцията за етапите в развитието на малката група е една от най-популярните концепции за груповата динамика (впоследствие възприета и като подходяща концепция за развитието на [1] екипа), според която малката група има 4 различни етапа в своето развитие, които се различават помежду си по степента на зрялост на групата, което може да се преодолее с помощта на лидерски действия.

Бързата популярност на концепцията за 4-те етапа в развитието на малката група е причина тази концепция да се използва и за обяснение на екипните процеси и лидерското поведение.

Автор на концепцията за етапите в развитието на малката група е Br. Tuckman (Tuckman, Br.Developmental Sequences in Small Groups, 1964). На основа на емпирични изследвания той откроил 4 различни етапа в развитието на групата, а именно:

• Формиране
• Близка борба
• Нормиране
• Изпълнение

Десет години по-късно заедно с M. A. Jensen, добавил още 1 етап - етапа “Разпадане”.

Според Br. Tuckman (впоследствие и според M. A. Jensen) зрелостта на малката група има 2 измерения - отношенията между участниците и отношението на участниците към екипната задача и прогреса по изпълнението й. Зрелостта на малката група е различна през 4 етапа на развитие. За да се ускори степента на зрялост, са нужни конкретни лидерски действия.

• Етапът “Формиране” е началото на груповата работа, респ. на екипната работа. Участниците биват представени един на друг. Те за първи път узнават каква е целта и какво е това, което се очаква от тях. Съществува недоверие, неизвестност, противоречиви нагласи, понякога чувства на гордост в участниците, че са избрани за екипа, понякога интуитивна привързаност. Това не е достатъчно, за да се очаква качествена и своевременна работа. Подходящи лидерски действия са стимулиране на взаимното опознаване, “стопяване на леда”, създаване на чувство за съпричастие към [2] целта и задачата.

• Етапът “Близка борба” е характерен с различията, а понякога и сблъсъкът на различни идеи, мнения, гледни точки за най-подходящите начини за изпълнение. Различни са и възприятията и разбиранията за екипната цел и плана с конкретни действия. Има съпротива, критика, опровергаване на чужди мнения, съревнование, вместо договаряне, сътрудничество, голяма доза ревност и много напрежение. Подходящите лидерски действия са разясняване на ролите на участниците, кой с какво може да е полезен, установяване на атмосфера на сътрудничество и конструктивно разрешаване на конфликти, ефективни комуникации.

• Етапът “Нормиране” е характерен с намирането на възможности за постигане на консенсус относно организацията на работа. Осъзнават се нормите на работа. Критиката става все по-конструктивна. създава се дружелюбна атмосфера. Групата се насочва към изпълнение на целта. Подходящите лидерски действия са действията за управление на ефективната работа.

• Етапът “Изпълнение” е типичен с голяма степен на зрялост (голямо доверие, пълно осъзнаване на нормите, пълно съпричастие, силна привързаност към групата). Работи се високоефективно и се наблюдава непрекъснат прогрес по постигане на целта. Подходящите лидерски действия на този етап са поддържането на висока ефективност, за да може работата да приключи в срок.

Ползата на концепцията за 4-те етапа в развитието на малката група за екипа е голяма. С нейна помощ [3] мениджърите могат да разберат по-лесно какво се случва в техните екипи и защо нещата стоят точно по такъв начин.

Мениджърите могат също така да разберат и какво са пропуснали да направят още в самото начало на създаване на екипа, а и впоследствие, както и да вземат своевременни мерки да наваксат пропуските.

[4] Share This