Вътрешната среда на екипа е интеграция от няколко елемента - съпричастие, доверие, ясни норми на екипна работа и механизъм за вземане на екипни решения, които се изграждат и управляват от мениджъра/лидер на екипа (”Председател на екипа”).

Още при изследванията за групово поведение, провеждани през 30-те и 40-те години на ХХ век, изследователите открили, че има групи, в които цари разбирателство, другарство и взаимно уважение, но липсва изпълнение на задачите.

Няколко десетилетия по-късно изследователите откриват следните синдроми в поведението на изследваните от екипи, които обуславят слабата екипна ефективност:

• Липса на сплотеност на участниците около [1] екипната цел.
• Слабо доверие между участниците един към друг.
• Малка яснота около начина, по който се вземат решения в екипа и начина, по който работи екипът.

Според Татяна Христова, Тодор Христов и Симеон Христов ([2] “10-те златни правила за работа в екип”, “Сиела”, София, 2006), вътрешната среда на екипа е нещо повече от атмосферата и климата на отношенията в екипа, нещо повече и от поведението на участниците, нещо повече и от начините, по които участниците в екип работят заедно, както и нещо повече от правилата на работа.

Авторите считат, че вътрешната среда на [3] екипа е интерграцията от елементи като:

• Съпричастие на участниците към екипната цел. Когато “Председателят” на екипа създаде еднакво съпричастни участници, екипът е силно мотивиран да изпълни целта.
• Силно доверие между участниците, което е възможно, ако всички в екипа знаят и вярват кой участник с какво е полезен за изпълнението на екипната цел.
• Предварително изяснени и приети от всички участници в екипа норми (правила) за съвместна (обща) работа. Яснотата около правилата и съпричастието на участниците към тях, също е условие за силна мотивация в екипа.
• Предварително уточнен и приет от всички участници в екипа механизъм за вземане на решения.

Узнайте повече за [4] ефективната и професионална работа в екип.

[5] Share This