Организационната ефективност е една от базисните управленски концепции. [1] Мениджърите потвърждават жизненоважната й роля за организацията. Затова тяхна обичайна практика е да обосновават управленски решения със състоянието на ефективността.

Едно традиционно схващане за организационната ефективност е, че тя отразява степента, в която организацията е постигнала своите цели. Целите, това са желаните резултати, към които организацията се стреми.

Още в средата на 80-те години на XX век Ричард Дафт (Richard Daft) идентифицира три традиционни подхода за организационната ефективност, които могат да се използват от мениджърите: подходът на целите, подходът на ресурсите и подходът вътрешните процеси.

Робърт Куин (Роберт Яуинн) и Джон Рорбау (John Rohrbaugh) комбинират различни индикатори на изпълнението. Комбинациите на различните индикатори предлагат няколко модела на организационната ефективност - модел на рационалната цел, модел на отворената система, модел на човешките отношения и модел на вътрешните процеси.

Все повече световни експерти споделят мнението, че е и неподходящо, и вредно за здравето на организацията организационната ефективност да се определя единствено на база на финансово-счетоводни показатели, като се пренебрегват други показатели на организационната ефективност.

Съвременните разбирания за ефективността включват много повече области, съответно и повече показатели за нейното измерване. Такива области са например взаимоотношенията с клиенти, вътрешните бизнес процеси, иновационните процеси, въвеждането на нови продукти на пазара, качеството на продукта, времето за производство, познанието и развитието на познанието на служителите, удовлетвореността на служителите и удовлетвореността на клиентите.

Например Робърт Каплан (Robert Kaplan) и Дейвид Нортън (David Norton) са на мнение, че в условията на новата информационна епоха традиционния финансово-счетоводен модел не върши работа в оценката на организационната ефективност.

В своята книга “Балансирана система от показатели за ефективността” двамата автори предлагат балансирана система от показатели за ефективност - комбинация от финансови показатели (приходи, разходи, възвращаемост на заетия капитал, ръст на продажбите и др.) и показатели като взаимоотношения с клиентите, вътрешни бизнес процеси, показатели за качество, време за производство; показатели за познание и развитие като удовлетвореност на служителите, обучение, развитие на уменията и др.

[2] Share This